Отдел „Археология”

Гл. уредник – Кремена Георгиева

Кратък преглед от неолита до средновековието

Територията на община Харманли попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар. Кръстопътното географско положение още от древни времена е предпоставка за оживени контакти на нейните жители. Неслучайно, през територията ѝ преминава Големият Диагонален път, свързващ Рим с Византион.

Интересът към археологическите паметници на територията на общината се развива преди повече от сто години. Вниманието на повечето изследователи е привлечено най-вече от мегалитната култура. Началното проучване и въвеждане в научно обръщение принадлежи на братята Шкорпил, Г. Бончев и В. Миков. През 70-те и 80-те години на ХХ в., археологът от Хасковския музей Д. Аладжов провежда множество теренни обхождания и в отделни случаи сондажни разкопки на територията на общината. Проучванията през годините основно са свързани със спасителни разкопки по трасето на АМ Марица и ЖП линията Пловдив - Свиленград. В периода 1992-1994 г. Катедрата по Археология на СУ „Св. Климент Охридски“ провежда теренни обхождания и спасителни разкопки във връзка със строителството на АМ Марица в землищата на селата Коларово, Българин, Рогозиново и Доситеево. По време на тези експедиции са регистрирани голям брой неизвестни обекти. Територията на общината е изключително богата на археологически паметници от неолита до средновековието, за съжаление слабо изследвани.

Първият период от праисторията, Новокаменната епоха (VII-V хил. пр. Хр.) се свързва с промени в климата и начина на живот на хората. Появата на неолитната революция, преминаването към произвеждаща икономика, която се характеризира със земеделие и животновъдство, става средство за препитание на древния човек. Преминаването към уседнал начин на живот води до поява на първите селища, които винаги се разполагали в близост до водоем. При преминаване към каменно-медната епоха (V-IV хил. пр. Хр.)   е открит и започва да се използва първият метал медта. През 2004 г., във връзка с коригиране на железопътната линия, започва спасително проучване на праисторическо селище в м. Карачелия, под ръководството на н.с. д-р Крум Бъчваров. Селището отстои на ок. 3.5 км северно от град Харманли и заема билото на вододел между два десни притока на р. Марица. Регистрирани са материали от къснонеолитния период Караново IV и неговата преходна фаза към началото на раннохалколитната култура Марица. Културните пластове съдържат керамични фрагменти, цели и фрагментирани оръдия от кремък, камък, кост и рог, фигурална пластика. Открити са късове обмазка от стени на постройки с колово-плетова конструкция, фрагменти от основи на отоплителни съоръжения.

През Бронзовата епоха (кр. на IV- кр. на II хил. пр. Хр.) е открит бронзът и неговите технологични свойства. Сплав между два метала, той е много по-твърд и по-устойчив на корозия, топи се при по-ниска температура и е по-податлив на обработка. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина, без разбира се да го прави господстващ в производството, като не може напълно да измести каменните и кремъчните оръдия. При погребалните практики се появява нова традиция, а именно изграждането на надгробни могили. През 2008 и 2016 г. край с. Изворово са разкопани две надгробни могили. Откритите там златни накити, единствени по рода си, собственост на НИМ, се датират през II хил. пр. Хр. и са белег за развита социална организация с наличие на елит, според проучвателя д-р. Б. Бориславов.

През късната бронзова епоха започва да функционира и скалното светилище Семерчето при с. Доситеево. То е изследвано от 1995 г. в продължение на десет археологически сезона от доц. Кр. Лещаков и д-р. Б. Бориславов. Проучени са основните участъци на светилището и култовите практики извършвани там до прекъсване на използването му през II в. пр. Хр.

През Желязната епоха (XI - I в. пр. Хр.) се въвежда в експлоатация употребата на суровина на желязото, което постепенно измества бронза. Преходът от едната към другата епоха не е непременно свързан с по-добрите преимущества на метала, а по-скоро с това, че залежите започват да се изчерпват бързо и да изчезват. Желязната руда е много по-достъпна и се среща по-често в природата.

През 80-те години на ХХ в. е разкопано и халщадското селище в м. Орехчетата при с. Овчарово от Д. Балабанян. Откритите там 26 глинени печата за украса на керамика дават основание на проучвателя да твърди, че селището е било специализирано в производството на керамика.

През този период се появяват и носителите на т.нар. мегалитната култура. Началното проучване на тези паметници принадлежи на братята Шкорпил и Г. Бончев. Техните описания на мегалитите в началото на XX в. и до днес остават най-изчерпателни. Голямо значение за издирването и проучването им има Института по тракология при БАН. Проведени са няколко експедиции през 70-те години, като резултатите са публикувани в т. 3 на „Мегалитите в България“. Получени са данни за конструктивните особености и хронологията им. В частта на Сакарския и Източнородопския дял, които попадат в територията на общината са документирани долмени край селата Черепово, Дрипчево, Браница, Богомил, Българин, Рогозиново, Доситеево, Изворово, Остър камък, Бисер и Иваново. Тези загадъчни паметници са изградени от големи грубо обработени каменни плочи, като централно място заема гробната камера. В най-опростения си вид се състои от четири вертикални стени, които са покрити с хоризонтална покривна плоча и снабдени с малък вход. Този най-ранен тип гробни съоръжения са свързани с тракийското население от ранната желязна епоха. Ограбени още в древността и затова се знае твърде малко за погребалните обреди, извършвани в долмените, както и това защо те са обособени именно на тази територия.

При траките култът към планината и скалата е бил широко разпространен. Скалите подобно на върховете са третирани като център на космоса и са им приписвани здравеносни и оплодителни способности. Всяко култово място е било организирано по логика, основана на мисленето на даден народ. Свързан със сложната обредност на тракийските племена обитавали Сакар планина в края на II-I хил. пр. н.е. за възприемането на света, изградена от ценностни критерии, белег на културата в онези ранни времена е менхирът край с. Овчарово, познат сред месното население като „Чучул Камък“. Разположен в югозападния край на селото,  с пряка видимост към съвременния път, той е един от двата регистрирани от Г. Бончев в селото и единствения оцелял паметник от такъв тип на територията на областта. Оставен на превратностите на времето, през 90-те год. на ХХ в. ,  камъкът е изправен и преместен с няколко метра на сегашното си място. И в наши дни това култово място е почитано и буди интерес сред хората.

Римска епоха. По времето на Римската империя (I-III в.) започва изграждането на пътища, които са важни комуникационни артерии през епохата. Неслучайно през територията на общината преминава Големият Диагонален път, свързващ Рим с Византион. Известен като Via Diagonalis (т. нар. Централен или Диагонален) той осъществявал основната връзка на Европа с Мала Азия и Близкия Изток. Споменат в Певтингеровата карта, Бурдигалския пътеводител и др. антични източници е известно, че навлиза в пределите на България при Burdenis (Свиленград), преминава през м. Хисаря (Castelum Burdipta), южно от селата Момково и Йерусалимово през mansio Castra Rubra (с. Изворово). Между селата Тянево и Овчарово на места се вижда доста добре, пресича Arzus (с. Калугерово) и напуща Хасковска област. Известен сред местното население с имената „Друма“, „Римския път“, „Ипийта“ по протежението му са локализирани две пътни станции на територията на община Харманли. По-малката се е наричала Пале, разположена между селата Тянево и Овчарово, втората Кастара Рубра от типа мансио, в м. Козлари, при с. Изворово. Те са били обитавани през периода I-IV век.

От разглеждания период е и проучената през 2000 г. Надгробна могила №4, м. Харманлийска чешма с ръководител К. Лука. Разположена южно от Харманли на около 1,8 км, северно от с. Надежден. Могила №4 край Харманли е определена като комплекс на тракийско местно население в процес на романизация. Тя се датира в границите между I и II в. Присъствието на въоръжение в комплекса показва, че на това място е било извършено погребение на войн, принадлежащ към римските военни структури. Гробът може да се интерпретира и като т.нар. гробове-клади, а анализът на керамиката показва, че тя е била предназначена за ритуално пиршество.

Крепост  Кастра Рубра

През 2007 г. край с. Изворово започват археологически проучвания в м. Калето под ръководството на доц. Борис Борисов от Търновския университет. Обектът се намира на 35 км североизточно от гр. Харманли, на 7 км западно от селото, в подножието на югозападните склонове на Сакар. Обектът включва три основни комплекса в землището на с. Изворово: в м. Козлари, където се локализира пътната станция, в м. Калето, където е разположена ранновизантийската крепост и на съседното възвишение, където има данни за средновековен некропол.

Пътната станция е издигната на югозапад от Диагоналния път (Via Diagonalis), в м. Козлари на десния бряг на Голямата река. През 2007 са направени сондажни проучвания на римската пътна станция, като са открити основите на голяма триделна сграда. В м. Калето са проучени  източната и североизточната куртини на ранновизантийската крепост, заедно с входната кула и е установен цялостния план на крепостта. Изследвани са 20 гроба от некропола принадлежащ към римския и средновековен период.

В резултат на работата на екипа е установен е цялостния план на крепостта. Той има формата на силно издължен неправилен петоъгълник, ориентиран с надлъжната си ос изток-запад. Укреплението обхваща площ от около 5,2 дка, от която изследвани са около 2 дка.

През 2014 г. са проведени спасителни археологически проучвания в Землището на с. Константиново (Обект 15), община Симеоновград под ръководството на Катя Меламед. Обектът е разположен на десния бряг на р. Марица, между Симеоновград и с. Константиново. Според проучвателите изследваният терен представлява периферията на средновековно село, което се развива на юг по лекия склон и покрива или се намира в непосредствена близост до селища от римската и ранновизантийската епоха. То се свързва с поредица от известни села по южния бряг на Марица – Ябълково, Крум, крепостта Блесна, които очертават един интензивен търговски път покрай северния бряг на Марица, действал през средновековието. Те всички загиват в пожар в самото начало на XIII в. в резултат на събитията свързани с IV  Кръстоносен поход и военните кампании на цар Калоян през 1205-1207 г. в Тракия.

Отдел Археология

Събирателската дейност на археологически материали в Исторически музей Харманли започва с първите стъпки на регистрираната музейната сбирка през 1964 г. и откриването ѝ за посетители през 1968 г., под ръководството на първия уредник Златан Петров. Набирането на първите материали става основно чрез дарения, откупки от граждани и теренни обхождания. С обявяването на сбирката за музей през 2000 г. се обособява отдел Археология и започват да постъпват и материали от археологически разкопки. Предмет на дейността на отдела е издирването, съхраняването, опазването на археологическите материали в общината.

Към днешна дата във фонд Археология се съхраняват около четири хиляди инвентарни единици заведени в основен и научно спомагателен фонд, обхващащи периода от неолита до средновековието.

Новокаменна (VII-V хил. пр. Хр.) и Каменномедна епоха (V-IV хил. пр. Хр) се характеризира с материалната и духовната култура на хората, обитаващи тези земи през периода с: характерните каменни и кремъчни сечива, антропоморфни и зооморфни пластики, изделия от кост и рог. От този период в отдела се съхраняват кремъчни и кварцитни артефакти, оръдия от камък, кост и рог, керамични дискове, стъргалки, прешлени за вретено, антропоморфни и зооморфни фигурки от проученото праисторическо селище в м. Карачелия. Над 1500 са кремъчните и кварцитни артефакти, които представляват пластини, стъргалки, ножчета, микрооръдия. Материалите са датирани в къснонеолитния период Караново IV и неговата преходна фаза към началото на раннохалколитната култура Марица. Интерес представлява силно наведена напред женска фигурка, на която горната част липсва. Чрез врязани линии са пресъздадени женски полови белези, а набоденият орнамент от розетен мотив е интерпретиран като леопардова кожа. Леопардът (Pantera Padus) никога не е обитавал Балканите, но той не е бил непознат за ранните фермери. Зооморфната пластика е представена от глави на бикове и интересно протоме на фелиноморфна (котешка) глава,  част от керамичен капак. Интересни са и фрагментите от глинени предмети с врязана украса интерпретирани като идеограми и амулети.

Бронзова епоха (кр. на IV – нач. на II хил. пр. Хр.): Откритата случайно при риголване западно от с. Коларово, Харманлийско глинена каничка е датирана в късната бронзова епоха. Вероятно принадлежаща на гроб с кремация, открита заедно с пепел и кости. Съдът е изработен от пречистена глина, с ангобирана повърхност и богата украса. Тя представлява ценен извор за религиозните представи на тракийското население от района на Сакар. Интерпретацията на централният фриз изобразява сцена от безкрайния цикъл на времето.

Желязна епоха (XI - I век пр. Хр.) Желязната епоха е представена от характерните за периода керамични съдове. От обект №7 край гр. Харманли по трасето на АМ Марица във фонда се съхранява чаша с висока дръжка с биконично тяло, с датировка VIII-VII в. пр. Хр. и сиво лекане с форма на сплесната полусфера от ср. на V в. пр. Хр. Един от интересните артефакти, във фонд Археология е железен меч-ромфея от с. Черна Могила, който е единственият публикуван от района на Източните Родопи и едно от малкото запазени оръжия от този тип в страната. Той представлява дълъг меч предназначен за пехотата, използван за мушкане и разсичане на противника. Оръжието е съществена част от тракийското въоръжение с дълга дръжка, право или леко извито острие. Изработено от цял железен лист с обща дължина 136.8 см, това тракийско изобретение е всявало смут в противника през периода IV-III в. пр. Хр.

Римска епоха (I - IIIв.) От периода на римската епоха и късната античност във фонда се съхраняват оброчни плочки на тракийски конник /Херос/ както и голяма плоча на тракийски Херос, постъпила като дарение в музея от Димитър Пенев от гр.Харманли. От м. Дущобака при с. Българин през 2010 г. постъпи като дарение от Кръстю Павлов част от мраморна колона с гръцки надпис от римската епоха. Написан в три реда, разчетен от С. Янакиева, отнасящ за чиновник определящ границите на село „δωδων“. Друг интересен паметник е бронзова украса от римска колесница – протоме на пантера, фланкирано от две протомета на лебеди. Находката е открита случайно при изкопни дейности в частен имот в града и представлява навръшник за колесница от римската епоха. Главата на пантерата е представена реалистично с подчертани отворени очи, отворена уста с изплезен език. Освен декоративно, навръшникът е имал и функционално предназначение. Той е бил основен елемент в античната кола с меко окачване от римската епоха. Предполага се, че се касае за погребение на знатен тракиец с неговата колесница. Депонирането на коне и колесници е съществена част от тракийските погребални ритуали и символ на висок социален статус. Превърнала се в своеобразен символ на ИМ Харманли украсата няма точен паралел освен по аукционите и частни колекции.

Средновековие (VII - XIV в.) От периода във фонд Археология се съхраняват характерните за времето глинени съдове, стъклени гривни, кръстове, земеделски оръдия на труда. Голям брой предмети са постъпили и от средновековната крепост Кастра Рубра край с. Изворово. Сред тях са съдове, върхове на стрели, голям брой тежести за тъкачен стан. Интерес представляват шест луновидни сребърни обици с богата псевдофилигранна украса, открити в един от гробовете на некропола.

В момента, в пет експозиционни зали, на първия етаж, северозападна част на Музея, е ситуирана изложбата: Археологическото наследство на Харманли и региона