Етнография

 

Отдел „Етнография”

Гл. уредник – Татяна Димитрова

 

Етнографският отдел към ИМ - Харманли събира, съхранява и показва етнографското богатство на Община Харманли, което е започнало още със създаването на музейната сбирка през 1964  година.

В отдел „Етнография“ са включени експонати показващи богатата материална и духовна култура на населението в Община Харманли. Те са свързани с характерните поминъци на хората, като земеделие, животновъдство, тютюнопроизводство, лов, риболов, пчеларство. Плодородна и богата е била харманлийската земя. Запазени са паламарки, сърпове, шиници, крини, вили, ножици за подстригване на животните, различни видове хлопки, хавани за рязане на тютюн, капани за животни, тръвни кошери и др.

Харманлийските българи не са само земеделци. Народните занаяти са задоволявали потребностите на хората от различни изделия. Много от тях са съхранени в този фонд. От медникарството - сахани, тави, тенджери и др. В Харманли се е развивало много добре бакърджийството. Бакърите са били любим подарък на всяка сватба. Съдовете, които те са произвеждали са и сред най-търсените стоки. От грънчарството са запазени чинии, вази, кани, делви - т. е предмети, които са задоволявали ежедневните битови нужди на населението за приготвяне и съхраняване на храна и хранителни продукти.  Предметите от ковано желязо, които са запазени в музея са се превърнали в част от ежедневието и бита.

Един от най-старите занаяти в нашия град е караабаджийството. В чаршията са имали дюкяни терзиите - кроячи и шивачи на дебели домашни платове. А тези платове са се приготвяли по къщите. Тъкачеството е едно от основните занятия на българката. Работата се е разпределяла между майсторите терзии и жените стопанки.  Приготвените платове са се носили на тепавиците по р. Олудере. А от там на терзиите, които шият облеклото. Съхранените  инструменти за създаване на тъканите не са малко. Това са хурки, ликатки, магани, дараци, чекръци, прешлени, вретена  и много други. През годините са събрани големи колекции от престилки и кърпи. Запазени са  мъжки и женски народни носии от 19 и  20 век. Те показват пъстрата картина на облеклото, което не е случайно, като се има предвид територията, която обхваща - от една страна е Сакарския, а от друга - Източно Родопския край, всеки с характерните си елементи. От друга страна, тук има едно смесване на население – известно е, че в района има преселници от различни райони на Турска Тракия и на Егейска Тракия, като всяка от двете групи е внасяла свой принос в развитието на облеклото, естествено при жените по-ясно видимо. Бежанците обогатяват местната култура и бит, като  внасят влиянието на своите традиции, които те са съхранявали векове наред. А облеклото е  най-ярката визитка на човека и огледало на неговата същност. 

Естествено допълнение към облеклото на всяка жена заемат накитите. С тях българката не само се е украсявала, но им преписвала чудодейна сила да ги предпазва от зло, от зли очи. Накитите могат да бъдат разграничени по видове: тези, които са за украса на глава са предпазвали ума - прочелници, трепки, висулки, подбрадници, обици; нагръдните са предпазвали млякото на бъдещата майка; тези за врата  и за ръцете са предпазвали да не нахлуе злото – гривни, пръстени. Тези за кръста са предпазвали детеродните органи на майката – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани. Много интересни са синчените колани и накити, които са запазени. Накитът, като цяло е символ на семейното и на  социалното положение.

Важно място заемат предметите и дрехите от градския бит на харманлиеца, от края на XIX  и началото на XX век. Запазени са женски  и мъжки принадлежности, предмети от бита на модерния гражданин,  които показват навлизането на нововъведенията на модерна Европа. Събраните  и съхранени творения на българката са част от съкровищата на българите. Такива има събрани към музейните сбирки в селата в нашата община -с. Орешец, с. Доситеево, с. Българин и др. В много от селата има фолклорни групи, които участват във фолклорни и други празници.

През пролетта на 2015 г. в ИМ - Харманли започна събирането на експонати за създаването на временна експозиция „Музей на Българката - Изворът на Белоногата”. През юли със своя заповед, тогавашния  директор – доц. д-р Тошо Спиридонов определя членовете на Консултативния съвет за тази цел:

Доц. д-р Екатерина Керемидарска – РИМ – Кюстендил - Ръководител на съвета;

Д-р Сашка Бизеранова – РИМ - Видин;

Галя Чохаджиева – РИМ - Велико Търново;

Диана Тодорова - РИМ-Варна;

Магда Милчева – РИМ – Хасково.

През септември 2015 г., със заповед на директора на ИМ - Харманли започва и нейното подреждане. Включени са женски накити и народни носии - собственост на ИМ - Харманли, носии, предоставени от музеите в Троян, Свищов и Провадия за временно ползване. Първоначално за временно ползване е и изложбата, собственост на Светослав Петров от гр. Елена, Великотърновско, взета със съдействието на Галя Чохаджиева, а впоследствие заменена с наша. През 2016 г. всички експонати, взети за временно ползване са върнати на собствениците им. За подреждането на експозицията Галя Чохаджиева и Магда Милчева са командировани в Харманли .

 Залите са:

Зала 1: „Хубаво всичко, на воля….. Народни носии от цяла България;

Зала 2: ”Двамата лика, прилика….. ”Българска сватба - традиции и обичаи;

Зала 3: ”Жени ма мамо, жени ма, докато съм младо, зелено” и Македонски женски носии;

Зала 4: ”Рано ранила Гергана….. ” Народни носии от Харманлийско и представяне на поемата на П. Р. Славейков;

През 2015-2016 г. в отдела  влизат много женски носии от цяла България, едни като дарения, а други като откупки. Работата по експозицията продължава. Днес отдел „Етнография” съдържа  близо 3000 инвентарни единици в основен фонд и продължава да събира експонати.

Периодично в ИМ - гр. Харманли се уреждат интересни, временни, етнографски тематични изложби, защото освен събирателска работа важно място заема  и популяризаторската дейност на музея.