Харманли и общината – кратка справка Община Харманли е разположена в югоизточна България, в централната част на Хасковска област. Територията на общината е разположена в границата между Горнотракийската низина, Сакар планина и полите на Източните Родопи. Според разпоредбите и териториалното разделение на Закона за регионалното развитие тя е включена в южен централен район за планиране. Този район за планиране се състои от областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора. От своя страна област Хасково включва 261 населени места разпределени на териториален принцип в 11 общини – Хасково, Димитровград, Симеоновград, Тополовград, Минерални бани, Харманли, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово и Ивайловград. Община Харманли включва 25 населени места – един град и 24 села както следва: гр. Харманли и селата Бисер, с. Богомил, с. Болярски извор, с. Браница, с. Българин, с. Върбово, с. Доситеево, с. Дрипчево, с .Иваново, с. Изворово, с. Коларово, с. Лешниково, с. Надежден, с. Овчарово, с. Орешец, с. Остър камък, с. Поляново, с. Преславец, с. Рогозиново, с. Славяново, с. Смирненци, с. Черепово, с. Черна могила, с. Шишманово. Жителите на 21 от селата са до 500 души, а на останалите 3 между 500 и 1000 души. В общинският център гр. Харманли живеят повече от две трети от населението на общината или около 72%, следван от с. Бисер с 3,44% от населението и с. Славяново с 3,07%. Останалите населени места са с дял на населението под 1,5% от общото население на общината. Общинският и административен център е град Харманли. Максималното разстояние на населено място от и до административния център е 35 км. Община Харманли принадлежи към областна администрация Хасково. Най – отдалечените населени места в общината са селата Дрипчево и Върбово, които отстоят на 55 км. Едно от друго. Две трети от населените места се намират в Сакар планина, а една трета в Източните Родопи. Община Харманли граничи с общините Хасково и Стамболово на запад, на север с община Симеоновград, Тополовград и община Гълъбово (административна единица в рамките на област Стара Загора), на изток с общините Любимец и Свиленград и на юг с община Маджарово. Като част от структурата на област Хасково, община Харманли се намира в т.нар. район за трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Турция. Разстоянията от общинския център до ГКПП „Капитан Андреево” (граничен пункт с Турция) е 47км., а до ГКПП „Капитан Петко войвода” (граничен пункт с Гърция) е 38 км. През нейната територия преминават два транс – континентални пътя. Първият е Западна и Централна Европа – Близкия Изток или транс европейски транспортен коридор №4, а вторият е Северна Европа – Близкия Изток или транс европейския транспортен коридор №9. През територията на общината преминава и транс европейската ж. п. линия, включваща маршрута София – Истанбул. Това местоположение играе съществена роля както за икономиката на общината, така и за нейното демографско и социално развитие. Територията на община Харманли е с разнообразен релеф и променяща се надморска височина. По – голямата част от тази територия е равнинна, а останалата част има планински и полупланински релеф. Две трети от населените места се намират в Сакар планина, а една трета в Източните Родопи. Като пример, характеризиращ разнообразния релеф и променящата се надморска височина, може да бъде даден със следните две географски местности: 1.Началото на Харманлийския пролом (на 80м. височина); 2.Долния край на Момино – клисурския пролом (на 300м. височина). Прието е да се смята, че средната надморска височина на общината е около 200 м. Течението на р. Марица разделя на две почти равни части територията на общината. През нея протичат и притоците на р. Марица – р. Харманлийска и р. Бисерска. Релефът и преобладаващия умереноконтинентален климат определят разнообразието на растителните видове, срещани в този регион. Най – често срещаните дървесни видове са бял и черен бор, акация, орех, кедър, бреза, ясен. По долините на реките виреят върбата и тополата. В отрасъла селско стопанство – растениевъдство – най – често отглежданите от населението култури са зеленчуци, като с най – голям дял са червения пипер и доматите, бостаните с дини и пъпеши и трайни насаждения като лозя. Отглеждат се и зърнено – хлебни и фуражни култури, както и технически култури – предимно ориенталски сортове тютюн. На територията на общината могат да се видят и някои защитени животински видове, като черен щъркел, египетски лешояд, късопръст ястреб, змия – гущер и др. Общината е известна и с красивата си природа. Тук се намират ред природни забележителности, като "Кюмюрлука" и "Куру дере" – местности с естествени водопади. Защитената местност "Дефилето" е дефиле с изключителна природна красота и известно място за отдих. Харманли е сравнително ново селище, възникнало около началото на XVI век, първоначално като турско селище. В чертите на сегашния град Харманли няма останки от стари селища, но в близките му покрайнини се откриват следи от късния неолит и средно-римската епоха. Около 1510 г. тук е бил построен солиден Керван Сарай. Предназначението на тази първа представителна сграда е да осигури подслон на пътници и коне, както и спокойното пътуване на търговски и икономически посланичества по големия държавен път Цариград - Белград. Тук намират закрила от постоянните разбойнически набези и бедните селяни от околните села - отначало сезонно, когато вършеят снопите си на държавния харман до кервансарая, а след това и целогодишно. По името на построения харман и селището било наименувано Харманли. Оттогава датират първите писмени сведения за него. Те принадлежат на словенеца Бенедит Курипешич, пребивавал по тези места като преводач на посланическа мисия. Крайпътното местоположение на града е основание за твърдението на писателя Генчо Стоев: "Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него." Бурно и ускорено развитие и благоустрояване на града се извършва след 1580 г., когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша везир на империята. Към 1553 г. според пътеписите на Ханс Дерншвам тук вече живеят и българи. Започва бързото развитие на града. През 1585 г. за улеснение на пътници, керванджии и харманджии по заповед на турския везир Сивюш паша е построен сводест мост над реката в обичайния за епохата арабски стил. Мраморният надпис на моста гласи: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка." Гърбавият мост е запазен почти непокътнат и до днес. По това време е изградена и историческата чешма на Извора на белоногата (Ак бълдър чешмеси), на половин час път от моста. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прекрасната поема на Петко Р. Славейков, се преплита с друго предание, според което край този извор е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко. Макар и обект на краеведски спорове, дори да е само художествена измислица, чешмата е емблема на Харманли. През 1833 г. е открито килийно училище. Друг символ на волята за оцеляване на българската народност в годините на робството е старата църква "Св. Атанасий". Храмът и иконостасът са построени през 1835 г. със средства и дарения на родолюбивото българско население от града и близките села. Преди да построят църквата, през 1833 г. ученолюбивите българи откриват училище в дюкяна на хаджи Лачо. През 1834 г. българските общини са натоварени с някои административни, фискални и др. функции. Интерес представлява писаният правилник, наречен "Поучения към кметове, чорбаджии и кехаи", който се явява предтеча на първия Закон за местното самоуправление. В залеза на робството - през 1870 г., харманлийци основават своето читалище "Братолюбие", преименувано в "Дружба" през 1899 г. И днес то е средище на духовния живот в общината, пазител на възрожденските идеи, сцена за изява на творческите заложби на различни поколения. Освобождението на гр. Харманли от османско владичество става на 6/18.01.1878 г., с кратък, но ожесточен бой с местните турски войскови части. След Освобождението се създават занаятчийски, обущарски, коларо-железарски и други работилници, както и акционерни дружества за изкупуване на тютюн. Начало на своето развитие бележат търговията, кооперативното и банковото дело. Градът става център на община, ръст бележи просветното и читалищното дело, здравеопазването. В периода между двете световни войни /1918 – 1939/ Харманли постепенно увеличава населението си, предимно българско по етнически произход. Важна роля за това играе и голямата бежанска вълна. През 1939 г. общината се състои от три селища с население 9 125 души, от които в града живеят 8 114 жители. В цялата община по това време има 2480 стопанства. От тях само със земеделие се занимават 560 семейства, смесено – със земеделие и други дейности – 1190 семейства, а със занаяти и по-малко земеделие – 730. Независимо от повратностите на времето, в Харманли се формира една прослойка с предприемачески дух, която тласка напред както обществено-икономическото, така и културното развитие на региона. Едни от най-ярките общественици през този период са Дялко Милковски и Марко Сакарски, народни представители и изследователи на Харманли. След 09.09.1944 г., след налагане на така наречената народна власт в България, започват процеси на коопериране на земята и пълна национализация на частната собственост. Създават се трудово-кооперативни стопанства и промишлени комплекси, надхвърлящи възможностите си. Харманли се превръща в център на местната текстилна и хранително-вкусова промишленост. Успешно се развива учебното дело и здравеопазването. Политическата промяна след 10.11.1989 г. доведе до тотални промени в цялостния живот на Харманли и общината. Постепенно е възстановена частната собственост. Силно развитие бележи лозарството и винопроизводството. Община Харманли се характеризира с многоотраслова икономика, която е силно деформирана от реформите и преструктурирането през последните десетилетия. Закрити са част от фирмите и намалява рязко обема на производството на големи производствени сектори, традиционни за общината и района. Икономическото развитие през последните години, въпреки световната финансова криза очертава положително развитие в община Харманли. Преобладаваща част от предприятията развиват дейност в областта на преработващата промишленост, търговията и услугите, селското, горското и рибното стопанство. На първо място по приходи от продажби е преработващата промишленост, на второ място са предприятията от селското, горското и рибно стопанство, на трето – транспорта и съоръженията, складиране и пощи, на четвърто място – търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети. На територията на община Харманли има благоприятни условия за развитието на: Екотуризъм, био туризъм, фото туризъм, пешеходен туризъм, спортен туризъм, като риболов, колоездене, конен туризъм, ловен туризъм, градски туризъм, селски туризъм, етно туризъм - свързан с традиции и обичай. Територията на общината е обитавана от разнообразни биологични видове както и някои защитени животински видове, като черен щъркел, египетски лешояд, късопръст ястреб, змия-гущер и др., по-значими от които са: белоглава потапница, див заек, кеклици, пъдпъдък, фазани, яребици, гургулици, глигани, чакали и лисици. Допълнителни фактори за развитие на алтернативен туризъм в общината са множество микроязовири и водоеми, както и преминаването на р. Марица р. Харманлийска, на чийто поречия са обособени места за риболов, както и местностите, подходящи за ловен туризъм. Региони - защитена местност ”Дефилето”, обхваща землищата на Харманли, с. Остър камък и с. Поляново; защитена местност ”Бакърлия”, землище с.Изворово; защитена местност ”Съзлъка”, землището на с. Бисер; защитена местност с находище на жлезист лупен в землището с.Браница; защитени зони: „Харманлийска река; „Сакар”, обхваща землищата на с.Черепово, с.Изворово, с.Дрипчево; „Радинчево” в землището на селата Рогозиново, Доситеево и Изворово; естествени водопади в местностите ”Кюмюрлука и „Куру дере”, историческите места „Кара Колювата къща” пещера в землището на с. Дрипчево на площ 4 дка, служила за скривалище на байрактаря на Индже войвода Кара Колю; “Гората ада” и “Хайдушка дупка” (малка пещера) и др. Зони за отдих: Хидропарк „Кюмюрлука”; „Градска градина” гр. Харманли; Парк ”Димана Данева”; Еко пътека „Дефилето”; Еко пътека в землището на с. Изворово. Културно-познавателен туризъм За културния туризъм допринасят традиционните местни изяви като: дните на българката и литературен конкурс "Изворът на белоногата" с над 30 годишна история, международния хоров фестивал "Хармония", провеждан години по ред, ежегодните национални срещи на поетите с китари "Поетични струни" също с над 30 - годишна история, празника на виното, панаира "Карааба", съпътстван с културни и спортни прояви. Гостите на културните прояви посещават забележителностите, винарните за дегустации. В с. Доситеево има практика за посрещане на туристи с демонстрация на местни обичаи и кулинария. Антични и средновековни обекти: Община Харманли е богата на исторически паметници, които в основната си част не са разработени. Много малка част от тях могат засега да послужат за развиването на истински културен туризъм, но съдържат в себе си голям потенциал. Харманли В града има няколко обекта, някои от които са паметници на културата с местно значение . На първо място това е Сводестият /Гърбавият/ мост, построен през 1585 г. над р.Олу дере (Харманлийска река). Край моста е бил построен и Кервансарай върху останките от византийската епоха, които лежат под днешното ниво на паркинга край хотел Хеброс. Други забележителности в гр. Харманли са: църквата Св. Атанасий; Трифончето – храмът Св. Трифон, намиращ се над града; Историческият музей, по проект на Главния архитект на Източна Румелия италианецът П. Монтани; Читалище „Дружба“, сградата на ж.п. гарата, строена по Барон Хиршово време; комплексът Изворът на белоногата. Обекти в селата: Кастра Рубра, намираща се в землището на с. Изворово, на 7 км от селото; край самото село има запазен един долмен, вероятно детски. Долмен в землището на с. Черепово, на 3 км от асфалтовия път; тракийското скално светилище, жертвен камък, големи селища и долмени. Менхирът край с. Овчарово и части от римския път Via Diagonalis. Долмен край с. Остър камък. Скално светилище в м. Семерчето – с. Доситеево. Етнографското наследство в района В няколко селища има открити музейни сбирки, които съдържат значителен етнографски материал, свидетелстващ за богатото минало на българския народ. Такива сбирки са открити в с. Доситеево, с. Орешец, с. Българин, с. Бисер, подготвят се сбирки в с. Изворово и с. Черепово. Църкви: Св. Георги в с. Рогозиново; църквата в с. Бисер; църквата в с. Славяново Св. Архангели – паметник на културата. Култура и културно – обществена дейност Община Харманли е регион с традиции в културната и историко – етнографската дейност. На територията на общината активна дейност в областта на културата осъществяват читалищата, чийто общ брой е 11: НЧ”Дружба”1870 в гр. Харманли; НЧ”Харманли”2001 в гр. Харманли; НЧ ”Хр. Ботев” 1928 в с. Иваново; НЧ ”Развитие”1903 в с. Славяново; НЧ ”Слънце” в с. Браница, НЧ ”Арх.Доситей”1908 в с. Доситеево; НЧ”Изгрев-2008” в с. Върбово, НЧ”Светлина”1914 в с. Орешец; НЧ ”Пробуда”2009 в с. Бисер; НЧ”В.Левски”2009 в с. Българин; НЧ ”Хр.Смирненски”2009 в с. Рогозиново; НЧ ”Светлина”2010 в с. Поляново. В общината функционират 18 хотела и къщи за гости, които разполагат с 432 легла. Важна роля за развитието на транспорта и туризма играят и двете транспортни агенции в града – ТОРРЕ ЕООД и Салапатов ЕТ. Образователната система в Община Харманли структурно е организирана в тринадесет учебно – възпитателни заведения, в т.ч. три детски градини, две начални училища, пет основни училища, едно средно общообразователно училище, една професионална гимназия и едно помощно училище - интернат. В единственото средно общинско училище – СОУ” Н. Рилски” се осъществява държавен план прием след 7 клас за профилите „чуждоезиков” и „природоматематически”. Професионалната гимназия дава възможност за придобиване на професии по електротехнически специалности и текстил. В ПУИ (помощно училище – интернат) “П.Р. Славейков” професионалната подготовка включва обучение по специалността – работник в заведенията за хранене и развлечения. Трите детски градини се намират в общинския център гр. Харманли, а от училищата – шест от тях се намират в града, а четири в селата Бисер, с. Славяново, с. Българин и с. Иваново. Основните здравни заведения в общината са „Медицински център 1 – Харманли” – ЕООД, „МБАЛ – Харманли“ – ЕООД и частен Медицински център „Панацея” – ООД, гр. Харманли.