Отдел "Нова и най-нова история"

Гл. уредник  - Ирина Атанасова

 Отделът притежава: колекция от хладно и огнестрелно оръжие от втората половина на XIX и от ХХ в.; ключът от Кервансарая; Датния печат на Баронхиршовата железница, дарен на музея от служител на Български железници; масонски печат; архивът на Атанас Николов /дългогодишен художествен ръководител на Ансамбъл "Хорищенци"/, съдържащ множество грамоти от състезания и за творчески достижения на А. Николов; материали от учебното дело в града – учебници по граматика и аритметика, читанки и пр., издадени в края на XIX – началото на ХХ век. Ордени и медали, значки и възпоменателни знаци – в колекцията се съхраняват ордени като „Св. Александър“ (учреден с княжески устав през 1881 г., с който са награждавани български и чуждестранни поданици от българския монарх), медал „Цар Освободител“ – посветен на Освободителната война в края на XIX в., отличия от времето на цар Фердинанд и цар Борис III, една значка от Първото международно изложение в Пловдив (1892 г.), отличия от Балканската война и световните войни, както и отличие „Свободно Косово“, множество юбилейни медали предимно, свързани с годишнини от края на Втората световна война, наградни значки за трудови постижения („Ударник“, „Отличник“ и др.), „Майка героиня“ (за многодетни майки) и пр.; многобройни оригинални фотоси,  документиращи различни събития от миналото на града – снимки от началото на миналия век, някои от които разказват за основните производства, развиващи се в него, множество снимки осветляват периода на благоустрояването на град Харманли и преобразуването му в ключов градски промишлен център в бубарския и копринарския бранш, в селскостопанския отрасъл. Друга част от снимковите колекции са свързани с обществено-политическото му развитие.  Ценни експонати са ръкописните документи от времето веднага след Освобождението. Голяма част от тях са създадени в периода 1878-1879 г., и са свързани с продажбата на турските имоти на българи (това е  етапът, когато голяма част от турското население се изселва в земите на Османска Турция, продавайки или отдавайки под аренда своите имоти).  От  скоро в него се съхранява и Централния апарат за входно-изходни сигнали, дарен от жп-гара Харманли, дълги години използван в нея. Фондът съхранява и колекция от местни периодични издания – „Харманлийски зов“, „Харманлийски обзор“. Последният преминава през няколко преименувания, за да излиза днес с името „Сакар нюз“. Също така притежава колекция от вестници и списания от края на XIX в. и от първата половина на ХХ в. – „Нова България“, „Западна България“ (издаван в Пловдив), „Работнически вестник“, „Работническо дело“, „Хасковска трибуна“, списания „Прозорец“, „Детски живот“ и др.

От 2003 г. музеят е с обновена постоянна експозиция. Тя е допълнена с нови експонати, постъпили във фонда, като по този начин представянето на миналото на града е представено в по-цялостна светлина. В нея са отбелязани важни събития от преди- и следосвобожденския период на града, снимки на жилищни и обществени сгради от началото на ХХ в. с архитектурна стойност. В снимков материал е показано индустриалното му развитие и благоустрояване, както и знакови паметници за града като Гърбавия мост – едно място с изключително историческо значение, тъй като при него по време на Освободителната война (1877-1878) се е провела ключовата битка за освобождението на Харманли. Представени са личности, оставили важна следа в миналото на града чрез своята обществена, революционна и политическа дейност. Тази експозиция се запазва до наводнението на музея през 2012 г. След това тя е преместена на втория етаж и остава до края на 2014 г., когато е прибрана във фонда поради наложилите се ремонтни действия в музея.

Музеят се включва и в инициативи като: музеят участва в организацията на проведената на 15 февруари Творческа среща под надслов „Идеите на Апостола – живи и днес“. Заслуга за нея имат Средно училище „Н. Рилски“ – Харманли и Общински комитет „Васил Левски“ – Харманли, на която със свои есета и материали участваха ученици от Харманли и село Иваново, община Харманли. В нея се представиха и малчуганите от Детска градина „Детски свят“ и децата от вокална група „Щастливци“. Музеят е участвал през изминалите години и в отбелязването на Деня на земята с подреждането на изложба, придружена с мултимедийна презентация, организатор на която е  "Екологично сдружение на Земята"; в Националния изследователски конкурс „130 години памет и признателност“  (2008 г.), проведен по случай 130-годишнината от Освобождението на България, с надслов „130 години 3 март 1878-2008“; и в мероприятията, проведени през октомври 2012 г. във връзка с честването на 100-годишнината от Балканската война. Музеят се включва дори и в моден конкурс на младежки клуб „Устрем“-Харманли. Конкурсът е с благотворителна цел.

Ежегодно са организирани временни или гостуващи изложби свързани с важни събития за града, например по случай Празника на гада – 2 май – като самостоятелна дейност или като част от инициатива, организирана от Община Харманли – такива са фотоизложбите и картинните изложби, посветени на града – през 2003 г. и през 2010 г. (при отбелязването на 500 годишни от съществуването на града); изложбата, посветена на българското писмено слово и българската история от Венко Александров (2008 г.).

При честването на националните празници и годишнини на личности от историята ни  –  посветена на Съединението (гостуващата картинна изложба на пловдивски художници от РИМ-Пловдив) 2006 г., през 2011 г. и през 2013 г. (отново съвместно с Пловдивския музей); на  Апостола през 2013 г. (за отбелязването на 140-годишнината от обесването му, подредена в Културния център на града), през февруари 2017 г. (тематична фотоизложба); на Освобождението през 2013 г. (съвместна мултимедийна презентация с учениците от СУ „Неофит Рилски“-Харманли, с ръководител Денка Ангелова), февруари 2017 г. (тематична фотоизложба в Културен център – Харманли). През март 2017 г. е подредена изложба „Освобождението на Харманлийско и българските земи“ в залата за временни изложби, в Източното крило на музея. В изложбата могат да се видят оръжия, огнестрелни и хладни, използвани по време на Руско-турската война (1877-1878). Поставените автентични документи от 1878 г. и 1879 г., от периода на Временното руско управление, разкриват една от страните на свободата – аграрния въпрос,  когато турското население предава поземлените си имоти на българското население и се изселва в пределите на Османската империя.

Или като част от културния календар на музея – изложба на икони през 2002 г., на харманлийския скулптор Тамер Халил през 2003 г. и на художника Димитър Кафеджиев през 2006 г.; фотоизложба на фотографът от Свиленград, Искра Колева (2008), изложба на рисунки на деца от началните и основните училища в града и клуб "Сръчни ръце" към НЧ "Дружба", гр. Харманли (2009 г.), на Варненския музей с интересното име „Таборът отива към небето“ (2010 г., гостуваща) и др.

Изключителен интерес в града предизвикват  изложбата "Тибетското изкуство от Китай" на Исторически музей – Димитровград представила 80 образеца на тибетското изкуство  и гостувала от декември 2011 до февруари 2012 г., изложбата на БАН и Института по етнология и фолклористика „Споделена Тракия“, която представя изселниците от двете страни на българо-турската граница през 2011 г. Своя фотоизложба музеят организира през февруари 2013 г., посветена на голямото наводнение в града на 6 февруари 2012 г. В тази връзка и самата изложба носи заглавието „Наводнението в Харманли - една година ...". В нея са представени снимки от наводнението, както такива направени от служителите на музея на самия него, така и снимки, предоставени от граждани на града, включително и такива, дадени специално за организирането на изложбата от местната медия „Сакар нюз“, и взети от Интернет. Изложбата включва около 90 снимки, които по изключително впечатляващ начин показват стихията, сполетяла града през зимата на 2012 г. През 2016 г. в музея гостува изложба, посветена на най-големия книгоиздател в Южна България – Христо Г. Данов, предоставена от Регионален исторически музей – Пловдив.  Заедно с това тя е посветена и на знанието изобщо. От фонда на музея са експонирани издания, предимно учебна литература, отпечатани в печатницата на големия книгоиздател и е експонирана импровизирана класна стая. Също така организация „Зелени Балкани“ – водеща в областта по опазването на редки видове и местообитания в България, гостува със своя изложба, посветена на местен (Сакарски) вид сокол - белошипа ветрушка. По този начин организацията презентира пред обществеността както своята работа, така и един ендемичен вид, застрашен от почти пълно изчезване, много слабо известен.

Отделът извършва и научно-изследователска дейност, участва в научни форуми. Със съдействието на уредниците в отдела е извършено проучването на загиналите през всички войни харманлийци. Техните имена са издирени във връзка с построяването на мемориала „В чест и слава на Отечеството“, чието попълване с имената на местните герои на войната започва през 2012 г. и завърши през 2016 г. Мемориалът се намира в центъра на града (срещу магазин БИЛЛА). Уредниците изнасят и беседи пред ученици в училищата по повод на важни събития и годишнини, на конкретни личности и пр. Например лекция, посветена на Марин Велев, един от най-големите общественици на града, учител в Педагогическата гимназия (дн. СУ „Неофит Рилски“), както и нейн дългогодишен директор; лекция, посветена на Априлското въстание, както и на много други теми.

След обновяването на сградата, в четири експозионни зали, в северозападната част на втория етаж, е ситуирана изложбата: От паланката до града /XVI - XX в./

В една от новите зали на първия етаж, изложбата е посветена на ЖП Гара Харманли.