РАБОТНО ВРЕМЕ / Visiting hours
Понеделник – Петък: 8,00 – 17,00 ч./ Monday – Friday: 8:00 – 17:00
Обедна почивка: 12,00 – 13,00 ч. / Lunch break:12:00 – 13:00
Име Фамилия проф.д-р Цонка Каснакова - Иванова
Заемаща позиция - Директор
Име Фамилия
Заемаща позиция
Кремена Георгиева
Уредник отдел "Археология"
Ирина Атанасова
Уредник отдел "Нова и на-нова история"
Откриване: 20.04.2026 г., 11.30 ч. ИМ - Харманли, ет II, зала Етнография
В изложбата е представен домът на хората и техните занятия. Домът и семейството са били неприкосновени и святи за българина. В него са се раждали и израствали. Заедно се радвали на живота и задружно са посрещали несгодите. Задачите на всички членове на семейството са били строго определени.
Домът е мястото, в което жената е тази, която се занимава с женските дейности: създаване на хляб, обработване млякото и т.н.. Хлябът е свещен за всеки човек. Без него не минава нито делник, нито празник. С хляб са белязани основните моменти от живота.
Представено е създаването на дрехите: обработката на памук, вълна и коприна. Показани са различни мъжки и женски облекла от община Харманли.
Традиционните поминъци и занаяти, практикувани в Харманлийско, са източници на прехрана и доходи. Налагало се е полагането на ежедневен и тежък труд.
Традиционният начин на живот се е основавал на земеделието и животновъдството. Българинът е тясно свързан със земята. Земеделието е основно препитание на населението. Още от най-ранно детство хората са свързани със земята си. Тя е тяхна хранителка. Те полагат труд, усилия и грижи за нея, а тя им се отблагодарява. Богата и плодородна е харманлийската земя. Тя дава богата реколта – жито, зеленчуци, тютюн, сусам, слънчоглед, фъстъци и др.
Животновъдството е стар традиционен поминък. Осигурява оборски тор за растениевъдството и пресни храни за населението, като месо, мляко, кожи, кости, вълна, мазнини и др.
Представени са ловът, риболовът и пчеларството в нашата община. Ловът за българския народ винаги е бил от второстепенно значение. Риболовът в Харманли и региона се упражнява по р. Марица, р. Олудере, язовирите и реките, преминаващи през селищата. Пчеларството не е основен поминък, но се практикува.
Харманлийските българи не са само земеделци. За хората, живели преди много години, занаятът е имал огромно значение. Да имаш занаят означава, че си успял човек, защото сам можеш да изкарваш прехраната си. Но занаятчия лесно не се е ставало. Трябвало е да извървиш дълъг път на учене при майстора, за който са нужни желание и интерес. От занаятите в Харманли са се развивали: медникарство, ковано желязо, коларо-железарство, абаджийство, папукчийство, сапунджийство и др. В града са работили и други занаятчии, но те не са получили широко развитие.
Вход свободен, в деня на откриването.
Заповядайте!